В Пловдивската часовникова кула има нещо, което излъчва нещо повече от чисто архитектурно. В тази пролетна вечер стоях и наблюдавах как небето потъмнява зад втория по големина град в България, само няколко минути след като заснех по-широка панорама на Пловдив. Този път погледът ми се фокусира не върху целия хоризонт, а върху една сияйна постройка, която в този момент изглеждаше като нещо съвсем различно.
Имах чувството, че е като фар.
Все още бях на един от емблематичните хълмове на града, вероятно на същото място като преди – макар че времето и променящата се светлина правеха всеки кадър да изглежда като нов. Това, което ме привлече, не беше само самата кула, а начинът, по който нейната сияйна корона прорязваше настъпващия синьо-розов час. Тя се превърна в неочакван фар над градския пейзаж. Отвън светлината беше бяла, но вътрешната светлина преливаше в цветовете на дъгата.
Чаках.
В момента, в който вътрешната лампа светна в червено, ми просветна – контрастът между червеното и бялото създаваше усещането, че кулата е на мястото си на някое скалисто крайбрежие, а не в град във вътрешността на страната. За миг сякаш се бях върнал в Португалия, заобиколен от Атлантическия океан, с клифове под краката ми. Тази картина е резултат от онзи миг на емоционален дисонанс – градска постройка, която ми даваше усещането за дом.
Настройки на фотоапарата и композиция за Пловдивската часовникова кула
За да балансирам както кулата, така и цветовете на залеза, избрах фокусно разстояние 44 мм, бленда f/8, ISO 100 и експозиция от 5 секунди. Точно достатъчно кратка, за да не се размаже червеното, докато цветът на кулата се променяше. Стативът и 2-секундният таймер помогнаха да се гарантира рязкост без никакво размазване.
Изрязах крайната снимка, като използвах характерното за мен съотношение 16,18:10. Това е една фина подробност, но аз я прилагам постоянно при градските пейзажи – просто изглежда естествено за окото.
Съвет за фотографията: Разкажете историята чрез контраста
Ако снимате градски пейзаж с един доминиращ елемент, запитайте се: с какво искам да го сравня? В моя случай не ставаше въпрос просто да изолирам кулата. Ставаше въпрос за връзката ѝ с останалата част от силуета на Пловдив. Тя буквално се извисява над всичко останало. Този контраст беше историята, която исках да разкажа – не просто една кула, а именно тази кула.
Ако планирате да посетите този скрит бисер и недооценен европейски град, за да заснемете панорамата на Пловдив при залез слънце, вижте предишния ми пост. А ако искате да направите страхотна снимка на Пловдивската кметска сграда през нощта, има и блог пост, посветен на тази красива сграда. Проверете също така официалния туристически сайт на Пловдив за полезна информация.
