Исландия е вулканичен остров в Северния Атлантик, точно южно от Полярния кръг. Тук Срединноатлантическият хребет се издига над морското равнище. Ледниците покриват около една десета от територията на страната. Околовръстният път, магистрала № 1, обикаля острова на разстояние от около 1 320 километра. Тук живеят по-малко от 400 000 души, повечето от които в столицата Рейкявик и околностите ѝ.

Исландия през февруари
Още от тийнейджърските си години исках да снимам Исландия. И ето, през февруари 2020 г. Skylum ме покани на първия си Luminar Camp и планът се превърна в резервиран полет.
EXIF данните разкриват маршрута. На 8 февруари по обяд бяхме при водопада Скогафос. Два дни по-късно бяхме в югоизточната част – след обяд при замръзнала ледникова лагуна, а след залез слънце – при Вестрахорн. На 11 февруари влязохме в ледена пещера под Ватнайокут, след което се отправихме на запад към Селяландсфос, за да уловим последните лъчи на слънцето. Накрая, на 12 февруари, приключихме в Рейкявик.
Няколко седмици по-късно първите карантинни мерки затвориха Европа. Така че тази седмица се превърна в последното пътуване от този вид за дълго време. Всеки кадър в този пътеводител е от тази седмица.
Селяландсфос
Селяландсфос се спуска от около 60 метра височина от стар морски скален бряг, точно до магистрала № 1 на южното крайбрежие. През февруари дните са къси и този залез беше последният от пътуването извън Рейкявик.
Настроих камерата ниско и широко до басейна под водопада. Водопадът се издига вляво, а слънцето залязва на хоризонта. Две малки фигури вървяха по заснежената пътека в центъра на кадъра. Те придават мащаб на водопада. Без тях този зимен залез при Селяландсфос би изглеждал като много по-малка сцена.

Пътека води зад водната завеса. През лятото разходката е лесна. През зимата обаче скалите са покрити с лед, а пръските замръзват при всяка стъпка. Затова вземете катерачни шипове или просто гледайте отпред.
Скогафос
На около 30 километра източно от Селяландсфос водопадът Скогафос се спуска от височина 60 метра, образувайки завеса с ширина 25 метра. Скалата зад него бележи старата брегова линия. Днес морето се намира на около пет километра разстояние.
Пристигнахме там на първия ден, по обяд. Необичайно за февруари, по склоновете се виждаше кафява трева вместо сняг. В слънчев ден пръските образуват дъга над котловината. Този ден обаче облаците непрекъснато се движеха, а мъглата висеше ниско.
Погледнете внимателно Скогафос от коритото на реката и ще видите фигура в червено яке в подножието. Всъщност тази точка е мащабът. Феновете на „Марвел“ може би също ще разпознаят гледката, тъй като тук е сниман филмът „Тор: Тъмният свят“.

Вик в Мирдал
Вик и Мирдал е най-южното село в Исландия, разположено на около 180 километра от Рейкявик. То няма пристанище, което е необичайно за исландско крайбрежно село. Въпреки това то се е превърнало от място за срещи, където фермерите са търгували със стоки, в основна спирка по южното крайбрежие.
Най-хубавата гледка се разкрива от хълма над селото. Оттам църквата във Вик, издигаща се над заснежените покриви, запълва предния план. Уличните лампи вече бяха запалени, а синият час се отразяваше върху снега. В залива, в открито море, се издигаха скалните колони Рейнисдрангар.
От 1934 г. църквата се издига на този хълм. Според местните жители това е най-безопасното място в селото, ако изригне вулканът Катла. Вулканът се намира под ледниковата шапка Мюрдалсйокутл, а лавите му биха заляли равнината. През лятото на близките скали гнездят и папуги.

Ватнайокут
Ватнайокут е най-голямата ледена шапка в Исландия и обхваща около осем процента от територията на страната. По обем тя е и най-голямата в Европа. Под леда се намират действащи вулкани, а изтичащите от нея ледници захранват лагуните по южното крайбрежие.
На 10 февруари спряхме до нещо, което приличаше на обикновено замръзнало езеро. Планът беше прост: широкоъгълен обектив, близо до леда, с въздушни мехурчета на преден план. Обаче от другата страна на лагуната се издигаше стена от ледник в нюанси на циан, каквито никога не бях виждал в природата.
Затова прибрах широкоъгълния обектив. Вместо това взех телеобектива на Nikon D800, на 200 мм и 1/500 сек. Тогава трима души излязоха по ръба на лагуната. Когато се подредиха под леда, натиснах спусъка. Този кадър се превърна в ледниковата лагуна с трима пешеходци, а трите точки разказват историята за мащаба.

Екскурзии до ледени пещери и ледници
На следващата сутрин се отправихме извън пътя към вътрешността на острова, а след това вървяхме пеша половин час, за да стигнем до ледника. Всяка зима под Ватнайокут се образуват ледени пещери, които след това отново се стопяват. В резултат на това пещера, която съществува тази седмица, може да я няма следващата. Ето защо сертифицирани водачи проучват и обезопасяват маршрутите всяка сутрин. Никой не бива да влиза сам в такава пещера.
Веднъж вътре, застанахме под таван, който сияеше в синьо. Фигура в оранжев костюм застина за цяла секунда, докато снимах ледената пещера под Ватнайокут.

Тридесет и две минути по-късно се изкачихме обратно по гладка ледена издутина. По-рано водачите бяха закрепили неонови въжета за изкачването. На върха главният водач от „Guide to Iceland“ спря и просто се загледа. Тогава под облаците се разкри оранжева ивица. Снимах водача на върха на ледника с фокусно разстояние 15 мм и ISO 64. Добавих и +0,3 EV, за да запазя детайлите на леда. Въжетата привличат погледа навътре и тогава го откриваш.

И пещерите, и лагуните са част от Националния парк „Ватнайокут“, който ЮНЕСКО е включила в списъка Динамичната природа на огъня и леда.
Вестрахорн
Вестрахорн се издига от полуостров Стокснес, на кратко разстояние с кола на изток от град Хьофн. Пътуването от Рейкявик отнема около шест часа. Планината е съставена от габро и гранофир, поради което скалата изглежда тъмнокафява през лятото. Пътят за достъп преминава през частна земя, а стопанството събира малка такса в кафене „Викинг“.
Пристигнахме на 10 февруари, след като посетихме лагуната. Дотогава слънцето вече беше залезнало. Въпреки това върховете бяха покрити със сняг, а черните дюни под тях бяха осеяни с кичури златиста трева.
Снимах от ниско в дюните с фокусно разстояние 17 мм, така че тревата води нагоре към билото. Резултатът е Вестрахорн над черните дюни, в синята зимна светлина. През лятото, за разлика от това, същата планина е тъмна, а тревата е зелена.
Халгримскиркя
Халгримскиркя е най-високата църква в Исландия, с височина около 74,5 метра. Проектирана е от Гудйон Самуелсон през 1937 г., а стъпаловидните бетонни крила напомнят базалтовите колони по исландското крайбрежие. Строителството започва през 1945 г., но църквата е осветена едва през 1986 г.
Гудйон се е вдъхновил от експресионизма. В Копенхаген същото движение е оформило светлите тухлени сводове на църквата Грундтвиг, която също съм фотографирал. За останалата част от града вижте нашия пътеводител за Копенхаген.
На 12 февруари нашата група се настани пред църквата, както правят почти всички. Аз обаче заобиколих отстрани. Оттам ниското февруарско слънце пробиваше зад кулата, а статуята на Лейф Ериксон оставаше в кадъра. Съединените щати подариха тази статуя на Исландия през 1930 г. В крайна сметка страничният изглед се превърна в Халгримскиркя със слънцето в ъгъла ѝ.

Слънчевият пътешественик
На крайбрежния път „Себраут“ стоманена лодка сочи към залива. Йон Гуннар Арнасон проектира „Солфар“ („Слънчевият пътешественик“) за 200-годишнината на Рейкявик през 1986 г. Тя беше открита през 1990 г., година след смъртта му.
Въпреки че прилича на такъв, това не е викингски кораб. По-скоро Йон Гуннар я наричаше „кораб на мечтите“ и „ода на слънцето“. Той се вдъхнови от историята за пътешественици, които отплавали към залязващото слънце. Те търсели родината си и така стигнали до Исландия.
От другата страна на водата връх Еся спуска снега си към брега. Над него зимното небе се оцвети в розово и лилаво. Нарисувах Сън Вояджър отстрани под розовото зимно небе. По този начин носът сочи към откритото пространство.

Фотографиране в Исландия
Исландия е лесна за снимане, но е трудно да се снима добре. Всяка известна гледка е заснета хиляди пъти. Ето защо един кадър трябва да заслужи мястото си с нещо повече.
Тук това „нещо“ беше мащабът. Първо, в основата на Скогафос има червена точка. Второ, на Селяландсфос има двама пешеходци, а в лагуната – трима души под ледената стена. И най-важното – на върха се вижда екскурзоводът. Във всеки кадър някой човек показва колко е голямо мястото.
И накрая – сезонът. През февруари дневната светлина трае по-малко от осем часа, така че всеки кадър беше заснета в кратък прозорец от време. Вестрахорн беше заснета след залез слънце, а Селяландсфос – в последните лъчи на деня.
Пътуване из Исландия
Повечето посетители кацат на международното летище „Кефлавик“, разположено на около 50 километра югозападно от Рейкявик. Оттам най-лесният начин да разгледате южното крайбрежие е с кола под наем. Селяландсфос, Скогафос и Вик се намират по протежение на магистрала № 1, на разстояние, което може да се измине с кола за един ден от столицата.
За разлика от тях Хьофн, Ватнайокут и Вестрахорн са много по-далеч на изток. Затова предвидете поне една нощувка в югоизточната част на страната. През зимата проверявайте всяка сутрин сайта road.is за състоянието на пътищата, тъй като бурите затварят участъци от магистрала 1 без предизвестие.
Исландия не е член на Европейския съюз, но е част от Шенгенското пространство. Валутата е исландската крона, а банковите карти се приемат почти навсякъде, дори в отдалечените бензиностанции.
Често задавани въпроси
Кога е най-доброто време за посещение на Исландия?
Това зависи от това какво искате, тъй като през зимата и лятото страната изглежда като две различни държави. От ноември до март има сняг, ледени пещери и дълги сумраци, но само няколко часа дневна светлина. Лятото носи полунощното слънце, зелени склонове, отворени пътища в планинските райони и папуги по скалите. По време на нашето пътуване през февруари имаше по-малко от осем часа дневна светлина, а ниското слънце осветяваше всеки кадър.
Колко дни са ви необходими в Исландия?
Един дълъг уикенд е достатъчен за Рейкявик и водопадите по южното крайбрежие чак до Вик. За една седмица можете да стигнете до югоизточната част, включително Ватнайокут, ледниковите лагуни и Вестрахорн. Накрая, за десет дни до две седмици можете да обиколите целия Околовръстен път. През зимата предвидете един допълнителен ден, тъй като бурите могат да затворят пътищата за един или повече дни.
Може ли човек да посети ледена пещера в Исландия самостоятелно?
Не. Ледените пещери се променят всеки сезон, а някои се срутват в рамките на няколко дни. Сертифицирани водачи проверяват и обезопасяват маршрутите всяка сутрин и осигуряват каски и котки. Екскурзиите до пещерите под Ватнайокут обикновено се провеждат от ноември до март. Резервирайте предварително, тъй като групите са малки, а сезонът е кратък.
Може ли да се мине зад водопада Селяландсфос през зимата?
Понякога. Има пътека, която води зад водопада. През зимата обаче пръските замръзват върху скалите и пътеката често е заледена или затворена. Носете катераци или микрошипове и се върнете назад, ако теренът изглежда опасен. Гледката отпред, особено при залез слънце, е също толкова впечатляваща.
На какво разстояние се намира Вестрахорн от Рейкявик?
Вестрахорн се намира на полуостров Стокснес, близо до Хьофн, на около 460 километра източно от Рейкявик по магистрала 1. Пътуването с кола отнема около шест часа без спирки, а през зимата – повече. Повечето фотографи комбинират посещението с Ватнайокут и ледниковите лагуни, като пренощуват в Хьофн или в близост до него.
Може ли да се види северното сияние в Исландия?
Да, приблизително от септември до април, когато нощите са достатъчно тъмни. Необходими са ясно небе и слънчева активност, така че няма гаранция за конкретна дата. За да имате най-голям шанс, оставете светлините на Рейкявик зад гърба си. Исландската метеорологична служба публикува ежедневна прогноза за северното сияние и облачността.
Каква валута се използва в Исландия?
В Исландия се използва исландската крона (ISK). Картите, включително тези за безконтактно плащане, се приемат почти навсякъде – от кафенетата в Рейкявик до бензиностанциите по Околовръстния път. Много туристи изобщо не се нуждаят от пари в брой. Исландия е част от Шенгенското пространство, но не и от Европейския съюз, така че еврото не се използва.


