С Дария сме пътували безброй пъти до Вроцлав. Видяхме всички най-известни забележителности на града, но винаги съм се чувствал привлечен от Вроцлавския университет, и по-специално от стария манастирски комплекс „Св. Винсент и Св. Яков“, който днес се използва от филологическия факултет. Посещавал съм комплекса често, отчасти защото ми се струва красив, а отчасти защото Дария някога е учила там.
Това е една от онези сгради, които минувачът може да не забележи на пръв поглед, особено в град, преизпълнен с история. Не е от онези сгради, които се разкриват изведнъж; тя чака. Красотата ѝ не се забелязва веднага. Може да минеш покрай комплекса на път към пазара отсреща, без да му обърнеш внимание, без да забележиш, че дългото крило, където някога монасите са живели и работили в тишина, днес е част от университет. Но ако спреш и погледнеш, наистина погледнеш, ще бъдеш възнаграден с гледката на величествената готическа кула, а умът ти ще започне да се връща назад през вековете от живота на сградата.
Дълга и богата история
Комплексът датира от около 1240 г. Основани от херцог Хенри II Благочестивия, катедралата и манастирът са построени за францискански монаси, доведени от Прага. Скоро след началото на строителството на комплекса самият херцог Хенри е убит в битка срещу монголите по време на първото монголско нашествие в Полша и е погребан в крипта в катедралата.
В началото на XVI век францисканците били принудени или да приемат протестантизма, или да напуснат града, а след като си тръгнали, изоставеният комплекс бил превзет от премонстратенците. Сградите били възстановени в бароков стил в края на XVII век и до днес са запазили голяма част от този облик.
Години на борба и възстановяване
Подобно на много исторически сгради в цяла Полша, катедралата претърпя значителни щети по време на Втората световна война. Високата ѝ кула се срути, както и части от сводовете и страничните стени. Възстановяването на комплекса – труден и прецизен процес – започна едва през 1947 г. и отне десетилетия.
Завладяването на катедралата
Преминавал съм по моста безброй пъти, съзерцавал съм манастирския комплекс и съм се опитвал да намеря начин да го заснема така, че да му отдаде дължимото. Никога не бях намирал гледка, която да ме вдъхнови. Но един късен следобед, малко преди залез, снимах друга църква в Стария град и осъзнах, че над Вроцлав се разкрива най-красивият залез, който някога съм виждал. Когато последните цветове на залез слънце започнаха да избледняват, се насочих към манастира, защото си помислих, че ако го заснема в синята час, това ще му придаде драматичен фон. Намерих място от другата страна на улицата и с последните лъчи лилаво осветление от избледняващия залез успях да уловя величествената красота на сградата. Препоръчвам горещо да посетите Вроцлав – скрито съкровище и недооценен европейски град.
