След два дни престой в София отново погледнахме картата, за да видим какво още можем да посетим. Точно в края на булевард “Витоша” забелязахме гигантско пространство, което изглеждаше като парк, а в центъра му беше разположена само една голяма сграда. Тази сграда е известна като Националния дворец на културата в София.

Мостът 25 де Абрил свързва град Лисабон с община Алмада. Той е 32-ият по големина висящ мост в света. През деня ще видите, че изглежда като тъмночервен цвят и толкова много ми напомняше на Златния мост в Сан Франциско. Точно зад моста 25 де Абрил в община Алмада се намира статуята на Исус Христос – както подчертава името му – “Светилището на Христос Цар”.

Ротес Ратхаус е построена в Берлин през втората половина на 19 век в стил Висш ренесанс. Намирам за особено интересно, че това кметство е вдъхновено от две сгради. Първо, архитектът се е вдъхновил от Старото кметство на Торн (Торун в Полша). Второ, кулите на Ротес Ратхаус са изградени в подобен стил, както кулите на катедралата Нотр-Дан дьо Лаон във Франция.

Някои изображения се заснемат като магия – бързо и без колебание. Не такъв обаче беше случаят с моето заснемане на Бялата кула и Националния театър в Солун. Така че ходех нагоре-надолу, опитвайки се да уловя перфектната композиция при най-добрата светлина, което може би изглеждаше смешно за външното око. Накрая, по време на синия час, направих снимка, която ме задоволи – с градските светлини, придаващи този виолетов оттенък около Бялата кула в Солун.

Търпението е ценно качество, особено за фотографите. Казвам го, защото заснемането на тази конкретна снимка беше истинско предизвикателство – групи от хора постоянно влизаха и излизаха или просто стояха пред малкия магазин за сувенири зад портата. Въпреки това имахме достатъчно време, а освен това – беше приятна, топла вечер. Най-накрая дойде подходящият момент и аз направих снимката си, опитвайки се да уловя древната атмосфера.

По време на посещението си в Сингапур бяхме впечатлени от много неща, но Градините край залива бяха кулминацията на нашата обиколка. С Дария отидохме там през деня, а след това изчакахме любимия ми син час, за да направим снимки. Дърветата, които виждате на снимката, са осветени, когато слънцето залезе. Тогава започва светлинно-музикалното шоу с ярки цветове, които се променят според класическите музикални произведения.

Името на пражкия квартал Vinohrady буквално означава “лозя” на английски език. Макар че в днешно време това е градски район, през Средновековието тази земя е била покрита с лозя. На снимката можете да видите и римокатолическата църква “Nejsvětějšího Srdce Páně” или “Църквата на Пресветото сърце Господне”. Друга значима градска забележителност, която се вижда тук, е телевизионната кула на Жижков, която добавя високотехнологичен щрих към пейзажа.

Гледката на Акропола беше първата, която ни посрещна в Атина. Този хълм с останките на храма Партенон се вижда от почти всяка точка на града. Акрополът на Атина е разположен върху скала, която се издига на около 150 м над морското равнище. Ако сте били в столицата на Гърция, знаете колко зашеметяваща е гледката към него отвсякъде, денем и нощем.

За да бъдем точни, заглавието трябва да гласи: Дубровник в ранна утрин, защото тази снимка е направена точно в 4:58 ч. сутринта през лятото. Дори и в този час на денонощието се срещат доста туристи на път към поредния наситен със събития ден от почивката им. Това вероятно се дължи на големия брой круизни кораби, които спират на пристанището на Дубровник.