Как се озовахме в Университета в Мейнут? Е, през август 2023 г. Дария и аз се впуснахме в нашето ирландско приключение, стъпвайки за първи път на „Смарагдовия остров“. Пътуването ни започна в Дъблин, след което се отправихме към емблематичните скали Мохър. По време на цялото ни пътуване времето ни държеше в напрежение с внезапни дъждовни изливи и кратки моменти на слънце, което ми създаваше предизвикателство да заснема идеалните снимки.
На последния ни ден променливото ирландско небе привлече вниманието ни, докато се връщахме към Дъблин за полета ни към Португалия. С комбинацията си от облаци и спорадични слънчеви лъчи то изглеждаше като произведение на изкуството. Спомняйки си какво бях научил за Университета в Мейнут, докато четях за Дъблин, почувствах непреодолимо желание да го посетя. В края на краищата, той се намира само на около 25 км от столицата.
Гладът ни накара да пристигнем в Мейнут точно навреме. Дария ни намери чудесен местен ресторант в университетския град. След това, след обилен обяд и десерт, изчакахме за кратко да отмине преминаващ дъждовен облак.
Посещение на Университета в Мейнут
Веднага щом дъждът спря, бързо се насочихме към южния кампус на Университета в Мейнут. Спокойствието на съботен следобед през август означаваше, че кампусът беше тих, което ни даваше ясен поглед към историческите му сгради. От мястото, където стояхме на площад „Св. Йосиф“, величествената университетска зала и забележителната капела на Папския университет „Св. Патрик“ стояха една до друга. Небето беше ярко синьо с разпръснати бели облаци, докато на земята свежата зелена трева и яркочервените рози рисуваха оживена картина. Осветената от слънцето пътека пред нас изглеждаше като отворена покана да се впуснем по-дълбоко в тази известна ирландска институция.
Всяка част от южния кампус говореше за наследството и традицията на Университета в Мейнут. Колкото повече го изследвахме, толкова повече разбирахме защо той се чества не само като образователна институция, но и като паметник на ирландското наследство.
Докато запечатвах тази гледка, се чувствах благодарен за възможността да бъда свидетел и да снимам такава съществена част от образователния и исторически пейзаж на Ирландия.
Проверете и другата ми публикация в блога този път, в която разказвам как снимах катедралата „Крист Чърч“ в Дъблин.
