Не можех да повярвам, че успях да заснема този кадър на Колизеума. През 10-те дни, които прекарах в Рим, светлината беше чудесна всеки ден. Беше невероятно, но и изтощително – защото това означаваше да ставам за изгрева. Всеки. Един. Ден.
Посетихме Рим в Италия около Идите на март – дата, която не само има историческо значение, но и е близо до пролетното равноденствие, когато изгревът и залезът са перфектно подредени по оста изток-запад. А това ми предостави много възможности, които не бях предвидил.
След като рано сутринта посетихме Римския форум, продължихме да вървим, за да видим Колизеума отблизо. Повечето места, от които исках да снимам, се оказаха неподходящи, тъй като много от тях бяха затворени заради маратона, който се провеждаше по същото време. Но когато почти завършихме обиколката, забелязах малък лъч слънце на земята. Бързо се приближих, намалих блендата на фотоапарата и направих снимката. Имах буквално само няколко секунди, за да я направя, и за щастие тя се получи добре. Веднага след това пристигна група ученици и мястото започна да става наистина пренаселено.
Понякога просто трябва да имаш късмет.
Колизеумът: историческо чудо
Колизеумът, известен на италиански като „Колосео“, е емблематичен символ на величието и архитектурното майсторство на древен Рим. Разположена непосредствено източно от Римския форум, тази колосална арена е най-голямата, която някога е била построена, и въпреки възрастта си остава най-големият запазен амфитеатър в света. Строителството започва при император Веспасиан през 72 г. сл. Хр. и е завършено през 80 г. сл. Хр. при неговия приемник Тит. По-късно Колизеумът е преустроен от Домициан, като и тримата императори са част от династията на Флавиите, поради което той се нарича още Флавиев амфитеатър.
Тази величествена постройка, издигната от травертинов варовик, туф (вид вулканична скала) и бетон с тухлена облицовка, можеше да побере между 50 000 и 80 000 зрители. Тя беше център на развлеченията в древен Рим, където се провеждаха гладиаторски битки, публични зрелища, лов на диви животни, екзекуции, възстановки на прочути битки и театрални представления, вдъхновени от римската митология. В един момент от историята си Колизеумът е бил свидетел дори на имитации на морски битки. В началото на Средновековието обаче сградата престава да се използва за развлечения и намира нови предназначения като жилища, работилници, религиозни квартали, крепост, кариера и дори християнски храм.
