Ферара в Италия е град, който съчетава в себе си елементи от Ренесанса и Средновековието. Той е известен предимно със забележителности като катедралата на Ферара, Палацо дел Диаманти, Кастело Естенсе и Каза Ромей. Но ако се отклоните от обичайните туристически маршрути в центъра на Ферара, ще откриете очарователни средновековни улички като тази, показана на снимката. […]

Този отбранителен замък във Ферара, Италия, е построен през XIV век от италианското благородническо семейство д'Есте. Замъкът е известен още като Кастело Естенсе или Кастело ди Сан Микеле. От 1597 г., след смъртта без наследник на последния член на семейството, Алфонсо II, крепостта преминава в ръцете на папските легати. Замъкът във Ферара Преди 1385 г. […]

Антолцерзее, в превод от английски език – езерото Антолц, е третото по големина езеро в Южен Тирол. Заобиколено от планински върхове, то е едно от най-живописните места в Доломитите, които видяхме. Когато стигнахме до тази наблюдателна точка, почти се почувствахме зашеметени от тишината и да… чистия въздух, който на височина 1642 метра над морското равнище не беше толкова лесен за дишане.

Гледката, която ме привлече, беше празното футболно игрище в подножието на планината. На височина 1754 метра над морското равнище почувствахме лек дискомфорт при дишането и мога само да си представя колко трудно би било да се играе футболен мач при такива условия.

Миланското Дуомо е петата по големина катедрала в света, а сред тези пет катедрали е и най-старата. Ден преди да направя тази снимка, се наслаждавахме на “Шприц” с един приятел в бар на покрива. Оттам имахме изглед към върха на катедралата. От птичи поглед можете да видите многото скулптури, които украсяват кулите на Дуомо.

Понте Векио (Старият мост) заменя римския каменен мост във Флоренция през 1345 г. Днес е невъзможно да сте във Флоренция и да не минете по него пеша, наслаждавайки се на чудесните бижутерийни магазини, които от векове са разположени на Понте Векио. Това е и един от най-интересните мостове, които някога съм виждал, заради конструкцията му и историята, която носи.

Сан Джиминяно е известен в Италия като “Градът на изящните кули”. Кулите на този средновековен град се виждат от всяка точка на хълма, на който е разположен. Десетките къщи с кули са символ на Сан Джиминяно, но това не е единственият символ на това място – друг е лозята с прочутото грозде Vernaccia!

Когато посетите стария град на Урбино, може да ви се стори, че сте се върнали назад във времето. Ако се вгледате в сградите и не обръщате внимание на модерното облекло на преминаващите хора, на плакатите, на чадърите на кафенетата, може да се почувствате като пътешественик във времето, който посещава града в един летен ден, т.е. преди 500 години. Това е впечатлението, което човек може да има, особено когато посети площада пред катедралата в Урбино.

Чудесното в Доломитите е, че когато поемете по планинските долини към дестинацията си и се огледате, ще видите, че този маршрут е по-интересен от крайния. Гледката на Пико ди Валандро (в превод на немски – Дюренщайн) от разцъфналата долина, беше абсолютно приятна изненада.

Бурано, със своите характерни цветове, не приличаше на нищо, което бях виждала досега. По-късно разбрах, че зад цветния дизайн се крие някаква цел. По време на златната епоха на развитие на Бурано, ако някой собственик на къща искал да боядиса вещите си, трябвало да подаде молба до правителството на Бурано за цвят. Правителството разрешавало само няколко варианта на цветове по избор.

Гондолите се срещат предимно на едно място на Земята – във Венеция. В тях има повече история и смисъл, отколкото вероятно очаквате. А те са само няколкостотин – можете да бъдете гондолиер само ако получите лиценз от гилдията на Венеция.

Урбино в област Марке в Италия е едно от скритите съкровища за любителите на историята. Градът е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и сега е един от любимите ми италиански градове. Старият град е известен с много средновековни ансамбли и заема останките от независимата ренесансова култура. Днес той е признат за студентски град.

Лаго ди Брайс е естествено езеро, което се е образувало в резултат на преграждане на сухоземна линия на река Брайс. Пътят, който води до него, сам по себе си е приключение, най-вече заради гледките. Вероятно това е едно от най-известните и най-големите езера в Доломитите, Италия.

Тоскана е най-добре да се опознае с кола. Истинско удоволствие е да шофирате по хълмистите пътища, да спирате, за да видите пейзажа, покрит с лозови дървета, над хълмовете с типична вила в стар тоскански архитектурен стил.

Ферара е един от първите градове в Италия, който е построен по специфични архитектурни планове, с намерение да се използва, за да бъде напълно функционален и визуално привлекателен. Ферара, заедно с делтата на река По, принадлежи към СВЕТОВНОТО НАСЛЕДСТВО на ЮНЕСКО. Просто трябваше да видя истинския “модерен” ренесансов град, превърнал се в забележителност на ЮНЕСКО!

Пиаца Ил Кампо е туптящото сърце на този град, особено по време на ежегодните конни надбягвания “Палио ди Сиена”, на които станахме свидетели. Те се провеждат точно там, под Torre del Mangia (Кулата горе) и Palazzo Publico (Сградата отстрани). Това беше първият град, в който видях градския площад, построен във формата на амфитеатър – знак за важността на “Палио” за сиенските общности.

В различните части на света винаги има място, подходящо за всеки… Осъзнах, че “мястото” за нас с Дария е Венеция, особено когато стоях със статива си и се опитвах да заснема залеза над моста Риалто.

Целият ден беше слънчев, но едва когато се изкачихме на близкия хълм, за да видим средновековната църква Санта Мадалена, на чийто фон се виждаха планините Одле, небето започна да се покрива с облаци. Ние не бягахме, а вместо това останахме на място, за да прегърнем занаята на природата. И съвсем скоро бяхме измокрени! Този дъжд в Доломитите е много силен!

Когато се намирате в Мисурина в Доломитите, веднага ще забележите, че въздухът е различен от този, който някога сте изпитвали. Смята се, че езерото Мисурина и околностите му имат добър въздух за лечение на респираторни заболявания. От нашия опит установихме, че дишането на 1754 метра надморска височина не е лесно, но може би просто гледката е просто спираща дъха.