Бях в Бостън много пъти и съм разгледал повечето от емблематичните му исторически забележителности – Фанеул Хол, Митническата сграда и Старата северна църква, за да спомена само няколко, но няма друго място в града, което да завладява въображението ми така, както бреговата му ивица. В крайна сметка това е град, който от самото си създаване е оформен и определен от местоположението си на брега на морето.
По време на неотдавнашното ми пътуване до града исках да снимам пристанището, едно от най-старите и исторически значими в Съединените щати. Лесно е да оставя ума си да се върне назад през вековете на историята на Бостън до декември 1773 г., когато колонисти, преоблечени като американски индианци, се качиха на борда на кораби в това пристанище и изхвърлиха в него повече от триста сандъка чай на Източноиндийската компания. Според бостънските предания мътната вода на пристанището миришела на чай в продължение на седмици след това. Това събитие, известно на поколения ученици по история като Бостънското чаено парти, беше катализатор на Американската революция и затвърди репутацията на бостънците като бунтовни хора с малка толерантност към потисничеството, колкото и леко да е то.
Съвременното крайбрежие
Бреговата зона продължава да оформя облика на Бостън. В продължение на два века тя беше сурова индустриална зона, белязана от складове, рибни кейове и фабрики за въжета. Докато градът растеше и просперираше, бреговата зона запази своя бурен характер. Фан Пиър, където се отправих да снимам силуета на града в един дъждовен зимен ден, беше част от това грубо изваяно крайбрежие. Към края на ХХ век Фан Пиър и голяма част от околното крайбрежие бяха в напълно запустяло състояние. През 90-те години обаче крайбрежието на Южен Бостън започна десетилетно преобразуване – една от най-забележителните градски трансформации в съвременна Америка. Някогашното неблагонадеждно крайбрежие, включително Фан Пиър, беше превърнато в блестящ, модерен културен и търговски център. Някогашното грубо крайбрежие, сега известно като Seaport District, през последните години се превърна в дестинация, а не просто в икономически необходима грозота в покрайнините на града.
Гледката от Фан Пиър
Отидох до Фан Пиър, защото оттам се разкрива най-емблематичната гледка към брега и силуета на града. От тази панорамна точка можеш да видиш почти цялата история на Бостън – от кулата „Пруденшъл“ през моста „Заким“ до емблематичния шпил на църквата „Олд Норт“ – векове на развитие на един град, събрани в една впечатляваща гледка. А зад тях се простират пристанищните острови, които крият както невероятна природна красота, така и исторически забележителности.
Оградих снимката с метални скулптури на кораби на преден план – почит към ролята на морето в създаването на града.
