Много от тези цветни лодки, както виждате на снимката, са закотвени по река Дору в Порто. Повечето от тези лодки сега са само туристически атракции, но навремето с тях се е превозвало портвайнското вино. Освен тези малки лодки, които са собственост предимно на производителите на вино от Порто, на пристанището има и много други, които сега се използват за посещение на долината Дору в близост до Порто.

Паметникът на откритията в Лисабон е построен в чест на португалските открития. Намира се на река Тежу в Белем, откъдето моряците тръгвали към нови географски открития. Върху паметника са разположени 34 скулптури на мореплаватели, като най-голямата фигура на върха е скулптурата на Хенрих Мореплавателя.

Манастирът Йеронимос се намира в квартал Белем в Лисабон, близо до брега на река Тежу. Вероятно това е един от най-красивите манастири, които съм виждал през живота си. Това се дължи най-вече на вътрешните и външните му характеристики. Той отлично представя португалския късноготически мануелински архитектурен стил.

По много от бреговете на Тенерифе има скали, отвесни скали или плажове с черен пясък, което се дължи на вулканичната история на острова. Тук виждате гледката от планината Анага към известния плаж Лас Тереситас – един от малкото плажове с бял пясък на Канарските острови. Забавен факт: Знаете ли, че пясъкът се доставя от пустинята Сахара?

Минус 23°C…. Почти седмица беше толкова студено и след това – реката спря да се движи напълно! И сега Вилнюс отново беше по-спокоен – звуците от блъскането на леда вече изчезваха сами по себе си. Беше странно усещане да стоиш там горе, на хълма на Вилнюския замък, и изведнъж да се наслаждаваш на пълна тишина.

Обсерваторията Тейде се намира точно на 2390 метра над морското равнище. Подходящите условия на Тейде в Тенерифе могат да се окажат много трудни. Това се дължи на факта, че на морското равнище всъщност нямате представа как е там горе. Най-добрият начин е да проверите уеб камерата на обсерваторията и ако изглежда добре – можете да се качите в колата си и да се изкачите до над 2000 м надморска височина.

Вълните в този ден бяха огромни. Гледахме ги със страхопочитание, хипнотизирани от ритмите им от гледката на нашия ресторант. Когато се разхождах около откритите басейни по залез слънце, видях едно семейство, което стоеше под фара на Бахамар. Това беше един от онези вълшебни моменти, които изискваха незабавно заснемане.

Рано сутринта минавахме по лондонския мост Тауър Бридж, когато разбрахме, че кулата е затворена заради трафика. Стана ни известно, че точно в този ден се провежда маратон и градът се подготвя за него. Тауър Бридж все още беше осветен от мекото топло утринно слънце. А такива снимки обикновено не се получават, когато има трафик.

Красиво място, толкова претъпкано през деня, лондонският Мост на хилядолетието в ранните сутрешни часове накрая беше безлюден. Трябва да видите гледката поне веднъж, когато градът спи, а катедралата “Сейнт Пол” все още е осветена. Чувал съм, че Лондонският мост на хилядолетието е известен от много местни жители като “клатещият се мост” и се зачудих защо – особено след като не усетих никакви разклатени движения (дори докато тичах, за да заснема изгрева на слънцето над Темза).

Строежът на “купола” започва през 2007 г. и е завършен 9 месеца по-късно, когато авторът, художникът Микел Барсело, поставя подписа си в средата на купола. Знаейки, че за този таван с площ 1400 кв. м са били необходими 35 000 кг боя – това беше посрещнато с голямо страхопочитание! Произведението на изкуството върху Купола е метафора на това, което представляват Обединените нации.

В наши дни в Холандия има само 1200 напълно функциониращи вятърни мелници. Няколко от тях се намират в региона “Стара Холандия”, включително известните красавици от Заансе Сханс. Преди няколко века в цяла Нидерландия е имало над 10 000 вятърни мелници, които са се използвали за изпомпване на вода от низините, за производство на брашно от зърнени култури и за пресоване на масло от семена или дървен трион.

По време на посещението си в Амстердам трябваше да станем рано поне една сутрин, за да посетим невероятния и очарователен Заансе Сханс. Густаво ни каза, че този район уж е “фалшиво село” и че няма жители, така че използвахме посещението си по най-добрия начин – вдигахме шум, колкото си искахме. Когато слънцето изгря, от къщата, която виждате горе, излезе млад мъж, който се оплака от шума.

“Шард” е друга известна лондонска икона. Тя е изградена от 11 000 стъклени панела, които създават площ, равна на осем футболни игрища. Тази гигантска оранжерия през деня изглежда в тъмносин цвят, но когато рано сутринта я огрява слънцето – тя е просто чисто злато.

Най-доброто време за разглеждане на Лондон Сити е точно преди изгрева на слънцето над тази известна столица. Беше толкова незабравимо изживяване – да се събудиш в 3 часа сутринта и да обикаляш по няколко празни улици, които обикновено гъмжат от жители през дневните работни часове. Можеше да се разхождаш, да дишаш спокойно и да чакаш с вълнение да се насладиш на слънцето, излизащо над Тауър Бридж.