Когато посетите стария град на Урбино, може да ви се стори, че сте се върнали назад във времето. Ако се вгледате в сградите и не обръщате внимание на модерното облекло на преминаващите хора, на плакатите, на чадърите на кафенетата, може да се почувствате като пътешественик във времето, който посещава града в един летен ден, т.е. преди 500 години. Това е впечатлението, което човек може да има, особено когато посети площада пред катедралата в Урбино.

Чудесното в Доломитите е, че когато поемете по планинските долини към дестинацията си и се огледате, ще видите, че този маршрут е по-интересен от крайния. Гледката на Пико ди Валандро (в превод на немски – Дюренщайн) от разцъфналата долина, беше абсолютно приятна изненада.

Бурано, със своите характерни цветове, не приличаше на нищо, което бях виждала досега. По-късно разбрах, че зад цветния дизайн се крие някаква цел. По време на златната епоха на развитие на Бурано, ако някой собственик на къща искал да боядиса вещите си, трябвало да подаде молба до правителството на Бурано за цвят. Правителството разрешавало само няколко варианта на цветове по избор.

Гондолите се срещат предимно на едно място на Земята – във Венеция. В тях има повече история и смисъл, отколкото вероятно очаквате. А те са само няколкостотин – можете да бъдете гондолиер само ако получите лиценз от гилдията на Венеция.

Урбино в област Марке в Италия е едно от скритите съкровища за любителите на историята. Градът е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и сега е един от любимите ми италиански градове. Старият град е известен с много средновековни ансамбли и заема останките от независимата ренесансова култура. Днес той е признат за студентски град.

Трите кули на Сан Марино се виждат отдалеч, когато пътувате през тази страна. Всяка от тези средновековни постройки има свой собствен “характер”, име и история. Имената на кулите са: Гуита, Честа и Монтале.

Лаго ди Брайс е естествено езеро, което се е образувало в резултат на преграждане на сухоземна линия на река Брайс. Пътят, който води до него, сам по себе си е приключение, най-вече заради гледките. Вероятно това е едно от най-известните и най-големите езера в Доломитите, Италия.

Някъде бях чел, че стените в Сан Марино имитират Китайската стена. Първоначално си помислих, че това е леко преувеличено твърдение, но когато потърсих композиции за моите снимки, тази мисъл ми се стори вярна. Комплексът от градските стени, трите кули и самият център на Сан Марино е обявен за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Мълвата обаче гласи, че това е най-малко посещаваната страна в света.

Разходката ни по улиците на Сан Марино приличаше на приказка. Тъй като центърът е на скалист хълм, от който се виждат всички долини наоколо, сякаш живеехме над облаците. Любимото ми време в Сан Марино беше по време на изгрева на слънцето. Това беше идеалното време да заснемете известните Сан Марино – Трите кули, всяка от които се намира на върха на три отделни хълма.

Тоскана е най-добре да се опознае с кола. Истинско удоволствие е да шофирате по хълмистите пътища, да спирате, за да видите пейзажа, покрит с лозови дървета, над хълмовете с типична вила в стар тоскански архитектурен стил.

Ферара е един от първите градове в Италия, който е построен по специфични архитектурни планове, с намерение да се използва, за да бъде напълно функционален и визуално привлекателен. Ферара, заедно с делтата на река По, принадлежи към СВЕТОВНОТО НАСЛЕДСТВО на ЮНЕСКО. Просто трябваше да видя истинския “модерен” ренесансов град, превърнал се в забележителност на ЮНЕСКО!

Пиаца Ил Кампо е туптящото сърце на този град, особено по време на ежегодните конни надбягвания “Палио ди Сиена”, на които станахме свидетели. Те се провеждат точно там, под Torre del Mangia (Кулата горе) и Palazzo Publico (Сградата отстрани). Това беше първият град, в който видях градския площад, построен във формата на амфитеатър – знак за важността на “Палио” за сиенските общности.

В различните части на света винаги има място, подходящо за всеки… Осъзнах, че “мястото” за нас с Дария е Венеция, особено когато стоях със статива си и се опитвах да заснема залеза над моста Риалто.

След като се върнахме в колата, в подножието на алпийските хълмове, в които се издигаше замъкът Нойшванщайн, погледнах още веднъж зад себе си. Баварският замък изглеждаше леко изолиран на ръба на скалата. След това погледнах към небето горе – виждате ли го и вие?

Това беше първото ни дълго пътуване, когато пътувахме през Бавария и Италия. Това, че имахме кола, означаваше, че можем да стигнем до по-отдалечени места, например до малката барокова църква “Свети Коломан” в Швангау, която се намираше насред полето. Нямаше спирки на туристически автобуси и забавящи се коли, така че си сложихме пикник и просто се наслаждавахме на залязващото слънце.

Целият ден беше слънчев, но едва когато се изкачихме на близкия хълм, за да видим средновековната църква Санта Мадалена, на чийто фон се виждаха планините Одле, небето започна да се покрива с облаци. Ние не бягахме, а вместо това останахме на място, за да прегърнем занаята на природата. И съвсем скоро бяхме измокрени! Този дъжд в Доломитите е много силен!

Когато се намирате в Мисурина в Доломитите, веднага ще забележите, че въздухът е различен от този, който някога сте изпитвали. Смята се, че езерото Мисурина и околностите му имат добър въздух за лечение на респираторни заболявания. От нашия опит установихме, че дишането на 1754 метра надморска височина не е лесно, но може би просто гледката е просто спираща дъха.

Тези снимки са истински и са направени на тази планета, ако сте си мислили друго! Тази светлинна картина с тръби беше нещо много ново за мен. Преди PhotoPills на Менорка вероятно нямаше да имам никаква представа как ще работи и колко забавно ще бъде!