За никого не е тайна, че обичаме да пътуваме и често опознаваме света. И все пак има едно място, на което с удоволствие се връщаме отново и отново. Особено след дълго пътуване, нещата често са доста сходни: Първо една вечер на дивана, релакс и пристигане у дома. Но още на следващия ден често излизаме и разглеждаме “нашето” езеро Тегел. Една прекрасна константа, която ще бъде тук завинаги, когато и да се върнем в Берлин.

Това не е първата снимка на тази точка, която ще ви покажа. И със сигурност няма да е последната. Какво да кажа, просто обичам това място в Прага. Тази уникална гледка към Замъка и Карловия мост, който ви отвежда до другия бряг на река Вълтава. И в допълнение, тихата зона в иначе бурната вода, която кара всички светлини да изглеждат два пъти по-хубави.

Ако се разхождате по Курфюрстендам или Тауенциенщрасе, понякога можете да почувствате как е изглеждал Берлин през златните 20-те години. Било то дамите отстрани на улицата, които се възхищават на чанти, които могат да струват много повече от 1000 евро. Било то гастрономът, който отива в KaDeWe, бляскавия “Универсален магазин на Запада”, за да закупи ексклузивно вино за своята колекция.

Алармата ми се включи в 3:30 сутринта, защото преди изгрева исках да снимам празните алеи. Но когато стигнах до главния вход на Пражкия замък, се изненадах, когато го видях затворен. Някак си бях предположил, че в двора на замъка може да се влезе по всяко време – да, очевидно не беше така. Е, започнах да тичам по хълма на замъка обратно надолу, през улиците на Мала Страна и след това при лозята отново нагоре към Пражкия замък. Нямаше как да

На връщане от Фрауенкирхе към операта вече имах всичко, което исках да заснема на картата с памет, и можех да забавя темпото – докато не се обърнах. Тогава видях купола на Фрауенкирхе да блести над златните алеи на Дрезден. Така че само една последна снимка, преди да потегля обратно към гарата…

След като пристигнахме на гара Heron Quays, осветеният цветен мост веднага привлече вниманието ни. Широкоъгълният ми обектив не отказа предизвикателството. Трябваше само да изчакаме подходящия цвят, тъй като – според женските съвети – розовото е най-добрият избор за снимка.

Не, не се притеснявайте, няма да напусна този град скоро. Но комбинацията от задно осветление, Международния наказателен съд и Радиокулата винаги ми напомня за пътуванията, които съм предприемал извън Берлин. Независимо дали с кола по магистралата, или с автобус от централната автогара зад ъгъла – често пътуването е започвало тук, в западния край на Берлин.