В древността на мястото на Бялата кула е имало византийско укрепление. През XV в., когато градът попада под османско владичество, постройката е използвана като затвор, а също и като място за масови екзекуции, което обяснява защо името ѝ тогава е “Червената кула”. Веднага след като в началото на XX в. гърците се освобождават от османското владичество, те избелват постройката и ѝ дават името “Бялата кула”, като символично пречистване от тежестта на миналото.

Някои изображения се заснемат като магия – бързо и без колебание. Не такъв обаче беше случаят с моето заснемане на Бялата кула и Националния театър в Солун. Така че ходех нагоре-надолу, опитвайки се да уловя перфектната композиция при най-добрата светлина, което може би изглеждаше смешно за външното око. Накрая, по време на синия час, направих снимка, която ме задоволи – с градските светлини, придаващи този виолетов оттенък около Бялата кула в Солун.

Датираща от Античността, Ептапиргио или “Крепостта на седемте кули” е постройка от византийската и османската епоха, която всъщност има десет кули. Що се отнася до Ротондата, известна още като Агиос Георгиос, заслужава да се отбележи, че това е най-старият паметник в Солун, Гърция, построен от римския император Галерий през IV век.

Намерихме тази гръцка православна църква благодарение на приложение, което ни разведе из града и ни помогна да открием и много други подобни забележителности в Солун. Построена през XI в., архитектурата на тази солунска църква е в типичния за региона македонски стил. Местните жители я наричат “Червената църква”, защото цялата сграда е изградена от тухли.

Търпението е ценно качество, особено за фотографите. Казвам го, защото заснемането на тази конкретна снимка беше истинско предизвикателство – групи от хора постоянно влизаха и излизаха или просто стояха пред малкия магазин за сувенири зад портата. Въпреки това имахме достатъчно време, а освен това – беше приятна, топла вечер. Най-накрая дойде подходящият момент и аз направих снимката си, опитвайки се да уловя древната атмосфера.

По време на посещението си в Сингапур бяхме впечатлени от много неща, но Градините край залива бяха кулминацията на нашата обиколка. С Дария отидохме там през деня, а след това изчакахме любимия ми син час, за да направим снимки. Дърветата, които виждате на снимката, са осветени, когато слънцето залезе. Тогава започва светлинно-музикалното шоу с ярки цветове, които се променят според класическите музикални произведения.

Туристи от цял свят посещават Стария град на Прага, привлечени от добре запазените му исторически забележителности. Когато преминете по Карловия мост обаче, ще се озовете в един малко по-различен свят. Мала Страна е известна с цветните си улички и уютните си кафенета. Тя обаче е и място с декоративни сгради, в които са разположени посолства.

Името на пражкия квартал Vinohrady буквално означава “лозя” на английски език. Макар че в днешно време това е градски район, през Средновековието тази земя е била покрита с лозя. На снимката можете да видите и римокатолическата църква “Nejsvětějšího Srdce Páně” или “Църквата на Пресветото сърце Господне”. Друга значима градска забележителност, която се вижда тук, е телевизионната кула на Жижков, която добавя високотехнологичен щрих към пейзажа.

Укрепленията на Котор са забележителна конструкция, повлияна от няколко архитектурни стила, като преобладава венецианският стил. За съжаление, тежки земетресения са ги повредили през XVI и XVII в. Последиците от последното от април 1979 г. все още са видими върху Которската крепост.

Защо да изберете това пристанище на Адриатическо море за почивка или ваканция? Вероятно заради природата – имате Которския залив, заобиколен от планини с височина от 1000 до 1700 м. Освен това тези от вас, които обичат средновековната култура и история, биха оценили добре запазения стар град и крепостните стени на Котор.

Построена през XVI в. в памет на победата на Котор над известния турски адмирал Хайрудин Барбароса, Северната порта е впечатляваща с това, че все още е в отлично състояние. Както е характерно за строителството през Средновековието, до Северната порта на Котор има ров с тюркоазена вода. Избрах това място в долината под хълма Свети Йоан за моята фотосесия, защото от него се открива ясна гледка към Которската крепост.

Целият комплекс от кули, порти, крепостни стени и т.н., заедно със замъка Сан Джовани и Стария град на Котор, е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1979 г. За съжаление, Которската крепост е пострадала от няколко силни земетресения, но също и поради ерозия. Ако планирате да се изкачите на хълма Свети Йоан, за да стигнете до крепостта, бъдете много внимателни и пазете стъпките си.

Посетихме това пристанище на Адриатическо море точно след Нова година, което обяснява празничните светлини по сградите. Осветената през 1166 г. катедрала в Котор е построена в чест на Свети Трифон, който местните жители смятат за покровител и закрилник на града. Преди това, през X в., там е съществувала по-стара църква. В нея са се съхранявали останките на Свети Трифон.

Тези от вас, които са били в Котор в Черна гора, ще си спомнят добре запазените средновековни постройки, които привличат туристи и хора на изкуството от цял свят. Какво да кажа, също като всички тях и аз не можах да устоя на очарованието на това пристанище на Адриатическо море. За да уловим особената красота на Которския залив по време на синия час, с Дария прекарахме почти целия ден по склоновете на планината над Котор.

Ако искате да отпразнувате Нова година по различен начин, изберете историческо място като Котор, Черна гора. Това, което особено ми хареса при посещението ни в този живописен град, е, че той не беше толкова претъпкан, както е през туристическия сезон. Которските порти – входовете към Стария град, са три. Това, което виждате тук, е известната Которска морска порта – главният вход, построен през 1555 г.

Направих тази светла външна снимка на една от най-забележителните сгради в Атина в топъл, слънчев ден. Списъкът на културните и спортните събития, на политическите церемонии и търговските изложения, които се провеждат в изложбената зала Zappeion в Атина, е наистина дълъг. Дори това да не е достатъчно, за да привлече интереса ви към тази великолепна сграда, препоръчвам ви да я видите, докато разглеждате забележителностите на града, само заради елегантната ѝ неокласическа архитектура.

Тази великолепна сграда се намира в сърцето на гръцката столица, заобиколена от националните градини на Атина. Докато проучвах местата за снимане, намерих снимка на залата в Запейон и не можах да се въздържа да не посетя това място като едно от първите неща, които трябваше да направя през този облачен ден в столицата на Гърция. Централният атриум, който виждате на снимката, е с площ от 984 кв. м. Изграден е на две нива – йонийска колонада на приземния етаж и

Одеонът на Херодос Атикус е сред най-добрите примери за антична архитектура. Строителството му е завършено през 161 г. Античният театър е реставриран през 1950 г., за да бъде запазен за бъдещето и да служи като много специално място за културни събития. Този античен театър в Атина е бил използван активно като амфитеатър, на чиято сцена са се изявявали много световноизвестни музиканти, певци и оперни звезди.

Завършена през 415 г. пр.н.е., тази мраморна сграда е от голямо архитектурно и археологическо значение. Може би ще се изненадате да разберете, че този мраморен пример за изящна антична архитектура е вдъхновил дизайна на сгради и в други страни. Сред тях са: Къщата на щата Върмонт в САЩ; Паметникът Пеншоу в Англия; Новата сграда на парламента в Единбург.